сряда, 27 март 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1546.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1546.)

 Божието учение наподобява вода – както водата се спуска от върховете и се стича към ниското, така и Божието учение се възприема само от скромните. Из Талмуда

   5 uni 1999

ПРЕПОДОБНИЯТ МАСТАГАРКОВ

  Липсата на благородство компенсират с крещене: и колкото му по-креслив тонът, толкова е по-прав. По повод някой си Лазар Лазаров-Мастагарков*, чийто безумни и обширни статии печатат във вестничето "Арт-клуб" под ей такива ми ти заглавийца: "Мекерета и мародери" или "Трагедията Косово". Два-три цитата от трагедийната му тема са достатъчни да се узнае съкровеното у Мастагарков, който себе си назовава професионален историк-философ, например – "избиват части от сръбския народ", "признавам, че БСП изразява тежненията на по-голямата част от българите" и "няма по-голямо искрено признание за правотата в позицията на българските социалисти. Тази тяхна позиция е пределно ясна и точна: последователно миролюбива". Сякаш чета уводна статия на някогашния вестник "Работническо дело" от ранния соц, когато за политически виц можеха да те пребият или полужив да те хвърлят за храна на освирепели от глад прасета в някой кокетен соц.концлагер.

  Любопитно ми е да видя в чист вид посредственото, фалша. Мастагарков е бивш учител арабия (добряк), изкукал, вдетинил се и злочест, че и дечурлигата вече не го слушат, или – ако слушат, слушат го през рамо и си правят каквото те са си наумили. По-рядко ще срещнеш озлобил се пенсиониран чиновник, цял живот буквоедствал, гръмогласно като фатмак пред строя съобщавал истини от последна инстанция, за да заеме и днес позата на унтерофицер Пришибеев. В писмото си до редактора на "Северен вестник" от 1888 г. 28-годишният Антон Чехов пише: "Когато изобразявам такива субекти или говоря за тях, не мисля ни за консерватизма, ни за либерализма, а мисля за глупостта им и претенциите им". На друго място, пак през същия октомври и по същата тема: "Фарисейство, тъпоумие, произвол властват не само в домовете на търговците. Виждам ги и в науката, литературата, сред младежта".

  Защо ли подхващам клетия Мастагарков, защо не гледам състрадателно този род симуланти? Не става дума за политическите им пристрастия. Не по-малко противни са лицемерите у нас, закичили като медал титула "демократи" – "ние, демократите, така – ние, истинските демократи, онака". Аман от нагли самозванци, които си коват на чело титлите "антикомунист, борец за европейски духовни ценности", па защо ли не и да си ковнат по едно ап. (апостол), вмчк (великомъченик) или св. (светия) пред фамилното име! Тези недобити партайци по манталитет говорят с все този небесно-възвишен и морален уж апломб, когато самият им стил на говорене-писане крещи за отсъствие на нещо елементарно, за липсата на домашно възпитание

  Тъй че за какъв ли дявол е участието ми върху страниците на "Арт-клуб" рамо до рамо с Мастагарковци! Или да хлопна кепенците като Стефан Савов, па да мина към измислената от госсин Стефан Савов (1924-2000) вътрешната емиграция. Когато питат Савов като как, в какво по-конкретно се изразява участието му в битката с комунизма, великият тарикат мъдро отбелязва, че по Т.-Живково време бил в дълбока вътрешна емиграция – като шеф на Съюза на преводачите в България, може би... Та от неговата уста за първи път излетя и се зарея в демократичния наш роден български небосклон крилатата фразичка за вътрешната емиграция. Как се вътрешно силно гневили, колко мрачно гледали в образите на онези там горе кресльовци, ама пустата му изисканост и възпитание не им позволявала друго освен мълчаливо да страдат. Ненавиждам се в такива моменти, че ми липсва смирението у простосмъртния дърводелец баща ми, за да приемам лицемерите в личното си битие на доверчив българин и уравновесено да меря с поклон и смирение тези примадони на общественото внимание в България!

  Re. се кани следващото лято да отиде да работи в Щатите. Сърдел се вуйчо й Тодор от Чикаго, ей така говорел по телефона на майка й: Какво още чака, ами не идва! Да го зарязва оня батак в България, и колкото по-рано, толкоз по-добре! От време на време имам усещането, като да съм си изживял живота на пловдивчанин; опитвал съм и от онези блюда, познавам маниера на келнерите, курвите и господин управителя на този поовехтял и западащ наш неугледен хоремаг; нищо не ми е вече интересно, време ли е да си вървя. Невежеството се възпроизвежда като нарастваща хидра, непрестанно, неуморно се възпроизвежда, и все ще се намери важнейша още някоя персона да сее смрад и омраза, да ни разединява като граждани, българи от един корен излезли. От фалшиви праведници няма отърване! В любимата им героична поза си ги представям и почти всяка вечер по Радиото "Свободна Европа" с назидателно вирнат показалец. Къде ли е благородният тон на един Петър Увалиев (1915-1998)! Само че за този тон се иска да носиш благородството не като театрален реквизит – с изкуствена брада и мустаци, ами като собствения си дух. "Последователно миролюбива" била "пределно ясната и точна" позиция на нашите партайци. Действителният соц, който преживяхме като отношение към човека и света, като манталитет у политическия ни лъже-елит, ни противопоставя не само на нормалния свят наоколо, а и на самите ни родови корени. Това същите персони ли са, които някога ни учеха чрез лозунга "Свобода, равенство, братство", когато пращаха валута за терористичните движения по света?! В известен смисъл удивен съм от бетонираната увереност у хора, като Петко Бочаров (1919-2016) и прочие персони, изживяващи се като говорители на цивилизацията ни, изключващи всякакви други мнения, освен своето прогресивно и единствено меродавно... Да, ама не! "Защото аз съм човеколюбив и съм истински демократ", по повод моите текстове тук, между другото ми написа тези дни духовен брат на аленеещите под тъмносинята фирма ДСБ Иван-Костови партайци. Умряла циганката, дето го хвали, та се захванал сам да върши тази работа: назовава си се днешният Сократ, Христос, Левски и пр.

  Двама млади пилоти българи завчера са загинали в дванайсет и четвърт по обяд. Самолетът им – бойна машина МиГ-21, се забива в орна нива посред землището на Драгомирово, село на около двайсетина километра от базата им в Граф Игнатиево, Пловдивско. Две жени – майка и дъщеря, окопавали картофите, когато ниско над тях префучала губещата височина и скорост бойна машина. Опитвам да преценя нашия обикновен животец през очите на онези двама пилоти. Могли да катапултират, но не катапултирали. Вероятно смятали, че ще се справят и самолета ще спасят. Кога ли са започнали да мислят себе си да спасяват? Гаден въпрос, който ужасно ме вълнува!

  Как да катапултирам от този задръстен, все по-рязко губещ духовността, висотата си наш свят, от безперспективното живуркане – това ми е проблемът. Мили татко мой, Дърводелецо, как ще ме посъветваш да постъпя?
Дрехите вече ми отесняват от крясъци и лицемерни речи, престанах ли да обичам живота, та напоследък не желая никого да слушам. Нищо ли не можем да сторим повече? Време ли е и българите, да започнем поединично да се спасяваме от властващата тук посредственост? Кучетата си лаят, керванът си върви... Може и по-зле да става, соцът няма повече да се върне. Ама и мастагарковци какви ги редят, здраве му кажи! "Православие, славянски братя и сестри, мнозинството на българския народ, ведущите ни интелектуалци, олевяваща Европа, надраснала социалдемокрацията". Такива лакърдии не са просто да се четат! Заслужава прилежно да бъдат изучавани, като пример за партийна агитация. Че къде ли не са се загнездили, не са надникнали, всичко прозрели, предначертали; бъдещето ни им като на длан, от ясно по-ясно. А от бойките им редици във вихъра на "борбата с империализма" поетът написа:


    
Това е ясно, онова е ясно –
    тревата никне и дъждът вали...
    Е да, на тебе всичко ти е ясно.
    Но мен не ми е ясно. И боли. 
(...)
     Какво съм аз? И хората какво са?
    Насам ли да вървя? Или натам?
    В главата ми се блъскат сто въпроса.
    А отговор не мога да им дам. 
(...)  
    А ти твърдиш, че всичко ти е ясно –
    дъждът валял и никнела трева...
    Но мен дори и то не ми е ясно.
    И ти не знам разбираш ли това
.**


  Защо ли са речите им: "Опозицията няма никакви основания да прави политика за стабилизиране на правителството". Ами че раздайте пушки и патрони, па да хващаме гората, палят си архивите с имена на доносници и ченгета, разграбва се кашкавала от мандрите и юру-у-уш! Дали не е за това цялата гюрултия, този трясък и искри?

Пловдив – жизнено селище на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 27 mar. 2024

Илюстрации:
- Унтерофицер Пришибеев, герой на Антон Чехов***;
- Един от фронтмените на т.нар. приватизация у нас.

____
* Мастагарка: тояжка с чатал за подпиране на дисагите, докато стопанинът мине от другата страна и преметне другия им край върху самара на магарето.
** Стихотворението "Разминаване", сб. "Сезони", изд. "Христо Г. Данов", 1981 г., стр. 137-138. 

*** За "Унтерофицер Пришибеев" вж. https://chitanka.info/text/1998-unterofitser-prishibeev. Бел.м., tisss.

понеделник, 25 март 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1545.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (1545.)

   "Другарко, не ща да махам директорката. Надявам се тя сама ще се махне. Аз не ща да ставам директор, другарке". – Грънчаров към мъже опоненти. 13.01.22 г., 21:05 ч.

   Грънчаров, сам оприличавайки се на Сократ, Иисус Христос и Васил Левски, пише: "Напоследък моите усилия в тази посока не водят до някакъв резултат, продължавам да разговарям с тия хора поотделно, а общност между нас кой знае защо не се ражда, нито възниква и не зная защо е така. А благодарение на технологиите имаме чудесни възможности за общуване и провеждане на разгорещени дискусии онлайн, но не и не, това не се получава. Защо ли е така, не мога да разбера, но се мъча да го проумея, да го превъзмогна". 14.01.1922.

ФИЛОСОФЪТ-ПСИХОЛОГ ГРЪНЧАРОВ:

  Как избухнах след дълготърпеливо понасяне на пропагандистки гаври от страна на самозабравили се руски пропагандисти в учителската стая?

  Днес ми се наложи да напиша и да изпратя:

  До г-н Петър Карпаров, Директор на ПГ "Петър Парчевич" –    гр. Раковски 
  До Етичната комисия в училището 
ДОКЛАД 
от Ангел Грънчаров, учител по философия и гражданско образование 

  Уважаеми господин директор, 

  Уважаеми членове на Етичната комисия,

  С настоящия доклад искам да Ви уведомя за инцидента, станал вчера, 17 май 2023 г. в учителската стая, който има следния контекст и предистория. След като на 15 февр. т.г. встъпих в длъжност, замествайки титулярната учителка по философия, от един момент нататък почна да ми прави впечатление, че групичка учители редовно в мое присъствие в учителската стая, т.е. публично, разговарят по политически теми, като тенденция на техните изказвания бе откровено про-комунистическа, про-руска, анти-европейска и анти-българска. Още от първия момент у мен се породи впечатлението, че тези учители, знаейки моите убеждения на демократ (които не крия, публично съм ги изявил не от вчера), съвсем умишлено ме провокираха; от друга страна, тези техни разговори имаха характер на крайно неприятна за повечето учители анти-европейска руска пропаганда, която те ни натрапваха системно и редовно, кажи-речи, всеки ден. 

  Общо взето, имам убеждението, че не пропускаха случай да дърдорят пропагандни и конспиративни глупости от рода на: че видите ли, "злите европейци ни тровят и се мъчат да ни уморят", Европа, моля ви се, ни принуждавала да ставаме джендъри, да ядем смлени разпръснати в брашно насекоми, буболечки, скакалци и пр., да ги ядем и пържени, а може би и живи, както това се прави в някои страни на Азия – примерно, в Китай. Америка била, видите ли, отворила не знам си колко стотици био-лаборатории в Украйна, а и в България, с оглед да поведе биологична война срещу братска Русия, била ни пръскала от небето и Космоса с какви ли не отрови и какво ли не още, всичко изречено от тази групичка учители през изминалите месеци съвсем не мога да изброя тук. Няма смисъл да разказвам какви възторжени панегирици другарите и другарките произнасяха по адрес на "смелия освободител таваришч Путин", как усърдно плюеха "лошите, силно мразещи България американци" и какви невъобразими идиотщини се приказват срещу американския президент Байдън и украинския президент Зеленски, как възхваляваха "прекрасния живот" в ерата на Тодор Живков и колко непрежалими били прелестите на комунизма и т.н., и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири. 

  Слушайки ги – комай всеки ден, аз имах чувството, че срещу мен са неуморни агит-проповедници от епохата на Сталин, да не говорим за това, че без капка неудобство в нашите уши звучеше цялата програма на партия "Възраждане" и слушахме всеки ден всички най-нови простотии на телевизия АЛФА и Канал 1 на Руската телевизия. Да, те звучаха в нещастните уши на двама-трима колеги, дошли в учителската стая, за да си починат в междучасията, а не над тях да гърми комунистическо-руска пропаганда, да не говорим какви глупости се приказваха по адрес на агресивната война на Путин в Украйна. Разбира се, редовно бяха плюти "лошите украинци", които били принудили под натиск от "Империята на злото САЩ", добрият Путин да им отмъсти подобаващо! Естествено, в учителската ни стая ехтяха призиви Путин най-после да изгори "гнилия Запад" с атомни бомби, та най-после човечеството да си отдъхнело от "американо-европейското робство"... Вие добре разбирате риториката на въпросната агресивна руска партия у нас. 

  Доста време – месеци наред, аз наблюдавах с изследователско любопитство този твърде интересен за мен природен и социо-културен феномен, зер, това е интересно явление от моята професионална област – доста съм я изучавал аз комунистическо-путинистката психо-патология и имам много публикации в тази тъй интересна научна област! Но ето, че вчера търпението ми неочаквано и за мен в един момент свърши... Иначе аз съм си толерантен и спокоен човек! Сякаш някаква последна капка доведе до преливане чашата. Станах и се разкрещях към групата доброволни пропагандисти да престанат, изтъквайки аргументи, че училището в демократична България по закон е деполитизирано, че на всички нас ни е писнало всеки ден да ни промиват мозъците с долнопробна комунистическа, руска и антиевропейска и антибългарска пропаганда, поисках в учителската ни стая поне да имаме малко спокойствие, щото всички нас ни болят главите от техните глупости и пр.

 Признавам, че бях афектиран и с прекалено висок тон крещях тия думи. Явно доста ми беше накипяло. Въпросната групичка агитатори, както си пролича по поведението им, не очакваше толкова решителен отпор. Това бяха д-р Тодор Рунтев – учителят по английски език и лидер на синдикалната секция към КТ "Подкрепа", другарят Георги Господинов и Пауна Костадинова, които реагираха според модела "Кой си ти, да ни кажеш за какво да си говорим?!", а д-р Тодор Рунтев с побеляло от ярост лице тръгна срещу мен, мълвейки: "Благодари се, че си стар, защото – ако не беше стар, знаеш ли какво щеше да ти се случи!", заплаши ме с физическа разправа или с бой, а като капак изкрещя: "Я, го виж, ами аз ако почна да говоря какво говорят за теб: че си педофил!" Чувайки толкова обидна дума, аз – разбира се, заявих, че ще му дам възможността да докаже клеветата си в Съдебна зала, понеже той без грам неудобство повтори думата "педофил" пред немалко свидетели! 

 Както е известно, откакто аз съм на работа като учител в град Раковски група от мои интернет-оплювачи, вдъхновявани от чисто политически мотивирана омраза, водят всеки ден системна кампания по моето личностно и професионално компрометиране-дискредитиране. Тия анонимници дърдорят и пишат всеки ден каквото им дойде на акъла, оплюха ме и във фейсбук-страницата на град Раковски, опитват да влияят и на родители на учениците ми така, че да направят невъзможна работата ми на учител. Напоследък дори сложиха на публично място във фейсбук-имейла на училището ни, призоваха "възмутени от злодея-извратеняк Грънчаров" да пращат всички творения на болните им мозъци! И ето, че и уважаемият иначе д-р Тодор Рунтев очевидно така силно се повлиял от клеветническата кампания, че воден от политически мотивирана ненавист към моята скромна персона, отправи това грозно клеветническо обвинение, постави ме в ситуация да нямам избор освен да го дам под съд. 

  Уведомявам Ви за станалото тези дни и се надявам д-р Рунтев да бъде призован в Етичната комисия на училището, където да бъде разгледано поведението му... Вие, уважаеми господин Директор, ще решите каква да бъде Вашата реакция, но на мен ми се струва, че е хубаво в учителската стая занапред да не звучи комунистическо-руска, анти-европейска, анти-българска пропаганда, понеже това е място за почивка, където мозъците ни би трябвало да релаксират, само не и да бъдат поливани със зловредна пропагандна отрова. 

  18 май 2023 г. С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

БДИТЕЛНИЯТ ГРЪНЧАРОВ

  Грънчаров не е елементарен манипулатор, а пълен с номера! Пише сам невероятни доноси срещу себе си от име на въображаем единствено в неговото болно съзнание колектив от учители, които го ненавиждат, и това е с цел да събуди съчувствие сред въображаемата публика от пет милиона свои почитатели, както твърди. Заканва се и хленчи, кълне, обвинява, води съдебни дела, които губи, после обжалва, занимава не само служителите в Пловдивския районен съд, а и всякакви възможни институции в Пловдив, праща прошения до международни ведомства, писма и жалби до български органи на властта под формата на препоръки, напътствия и люти закани, че щял бил еди кога си да се самозапали на площад "Джумаята", да издъхне от инсулт на пейка в градинката срещу сградата на Пловдивския районен съд, ако изгуби съдебното дело. Около него поминуват неколцина аутсайдери – хора извън обществото, от чието име Сократ от Долна баня твори доноси по време на нощните си дежурства, като пазач на бостан или имот край Пловдив, и на сутринта след нощното дежурство, "изненадан" открива съчинените уж от "група небезразлични граждани", послания с настояване за среща и обсъждане в публична дискусия на тъй болезнената тема: Как да го върнат в електротехникума, да си отмъсти на директорката Анастасова, към която има обсесия (налудничава идея). Най-новото му изобретение е как бивш ученик му написал пищно благодарствено писмо... В отговор, философът-психолог от Долна баня, умилен ниже минимум два пъти по-пространно сълзливо благодарствено писмо.  

  14 януари 1922

ЕПИСТОЛАРНО НАСЛЕДСТВО


  "Грънчаров, гледам, не ме публикуваш, но като дойдат служители от пловдивската Здравна инспекция на философската ти сбирка в изкопа срещу Централна поща и те глобят 1500 лв. като организатор, не знам как ще търсиш пари да платиш глобата."

 "Грънчаров едва ли ще го глобят здравните инспектори от РЗИ – Пловдив. Знаят си го от негови досегашни акции. Не го оставят поне щастливо да се пенсионира, та под джамлъците на пловдивския Регионален инспекторат по образование срещу Римския стадион и Джумая джамия киснеше: уж гладна стачка. В топлите месеци вися половин година, като не видя ефект, обяви, че ще се запали. Подлуди пловдивската Общинска полиция. Не мина и този номер, не го върнаха в елитното пловдивско училище, опита да съди шефката на техникума. Няколко пъти обяви, че може да издъхне на пейката в градинката срещу сградата на Пловдивския районен съд. И тоз номер не мина. Налетя срещу възрастна лелка пред пловдивския Дом на армията, понеже не му харесало, че госпожата носи Българския и Руския байрак, и влязъл в ръкопашна схватка, за сеир на кибиците, после изтърчал да доведе полиция, за да арестуват лелката. Паметника Альоша кълне преди всеки национален празник или по време на серията от избори. 

  Най-последната му засега идея е да превърне триметровия изкоп с археологически фрагменти срещу пловдивската Централната поща във филиал на психо-клиника. По частната телевизия на г-н Евгений Тодоров с пищното допълнение "обществена" се представя за философ-психолог. Ако има нещо вярно, то ще да е, че ако не е тарикат, трябва да е "хахо", изречено на екзотичния пловдивски жаргон от крайните махали на осемхилядолетното най-древно селище в Европа.

  ЛИРИЧЕСКО ОТСТЪПЛЕНИЕ

  Досаден! И колкото повече одъртява, по-досаден! Инак – както всяка отровна гъба, живее от скандалите и чрез отрова, която непрекъснато възпроизвежда. Неколцина доверчиви добряци му се връзват на театрото, което цял живот е разигравал. Това е живот, основан върху войнстваща графомания. Жестоко! Обаче наказанието си носи от невръстен със себе си. Няма спокойствие за бившия доносник. Да си представим вечната просия, писането на доноси срещу колеги под формата на жалби, заявления, препоръки, идеи, проклятия, заклинания, същевременно неизброимите му уверения, че е философ-психолог, сякаш сам себе си да убеди, че е на "ти" с Философията, още по-малко, че има нещо общо с елементарни правила от психологията. Като кърлеж за овча опашка се лепи по всеки, който би могъл да окаже влияние върху официалните институции у нас, които надлежно вече са го обявили чрез съда за некадърник и са го отстранили от държавна хранилка покрай младите поколения на днешна България.

  * * *

 Цитати за стил на общуване у дипломирания в СССР философ-психолог:
 "На какво учите учениците, като сте болна от злоба и завист, клета другарко анонимнице-безличнице-комуноидке?"
 "Таваришч Колю, поклонниците на Путин и Путинландия не сте никакви патриоти, по простата причина че родина ви е Комуно-Кагебистка Путинландия. Теперь понял всю правду о вас, таваришч Колю? 24.12.21 г.
 "...аз, като философ, изразявам (...) ДУШАТА НА НАРОДА?!"

  * * *

  ЛИРИЧНО

  До каквото да се докоснете, превръща се в кичозна драма заради показността да се изживявате като жертва на коварни сили. Животът Ви си е селско театро с единствен герой, версия на класическия Тартюф чрез подвизи тип Бостанско плашило, Партиен секретар и Университетски доносник. И като вземем предвид пълната неадекватност спрямо реалността, сте симпатичен стар мошеник, както казва същият народ, когото едва ли някога ще проумеете. Станал на сутринта и силно изненадан прочел какво уж написали с неговия шаблонен канцеларски стил "небезразличните" граждани, хе-хе-е! Зацепихте ли как, докато Вие се вихрите в личния си блог "HUMANUS Academy", иззад целокупната пищна дейност на отродник, под кръпките на тъмносиничкия Ви костюм прозира червеният задник на пребоядисал се тепегьоз! 26.12.21 г.

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 25 mar. 2024

Илюстрации:
- Българският Иисус на демокрацията.*
- Икона на обновени духовни ценности.  

–––

* Да не беше истина, би било идеална карикатура за преустроилите се след Десети ноември 1989 г. бивши помазаници на съветската система за манипулатори първи сред набора от политически партии и движения в обречената на погром и разруха Българска държава. Бел. м., tisss.

събота, 23 март 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1544.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (1544.)

 Царете също тръпнат пред смъртта;/ от нас те нямат участ по-щастлива, макар че образът им се отлива/ като печат на пръстен във пръстта. Райнер Мария Рилке (1875-1926), из "Плач по Йонатан"

  12 avg. 2002

 ЖЕНСКИТЕ КАПРИЗИ У ХУБАВИЦАТА (2)

   Романът "Осъдени души" ни представя сюжет от Испания в години на Гражданската война 1936-1937 г. И понеже с Испания свързвам и романа "Фиеста" на 26-годишния от Хемингуей, съпоставките се налагат от само себе си. Димитър Димов – години по-млад от Хемингуей, описва същата атмосфера на мадридските кафенета, но текстът му е обърнато навътре размишление, докато в шедьовъра на североамериканеца янки откривам щрихи от наблюдения някак мимоходом под диалогичния пласт, ала тези щрихи повече пространство отварят за съпричастие и за доработване на оценките у мен, като професионален читател. Немският, педантичен стил на Димитър Димов изсушава и канализира изводите в тесни улеи; докато привидната лековатост у пришелеца янки е заредена с повече дълбочина и човеколюбие, с повече доверие към света и библейска печал.

  За книгата "Ламски". Ами че тя се писа почти десет години. И не ми се е налагало твърде да доизмислям, да доукрасявам или да преувеличавам; действителността ми поднасяше през този отрязък от време между 1994 и 2004 година каскади, фойерверки от жизнерадостен смях, който идва от съчетанието между велико и посредствено, между капризи на пошлостта и жалката същност на нашия духовен червей, допълзял с нагаждачество или поради стекли се обстоятелства до върховете на властта. В края на ноември 2001-ва говорих по телефона с местен редактор, собственик на проспериращо пловдивско издателство, нашумяло с поредица любовни романчета от бабиния скрин на тавана*. Едва заприказвах за какъв точно ръкопис се отнася офертата, демек, предложението, и издателят отсреща на телефонната линия се усъмни, че такъв ръкопис изобщо би могъл да се вмести в неговата издателска политика, но ако чак толкова настоявам, да съм го потърсел месец по-късно да си побъбрим по-обстойно, понеже предвид Коледните празници и прочие, се чувствал зает, направо казано: здравата претоварен.

  И реших, че реакцията му е логична, а от мен се очаква да не досаждам на този и онзи литературен лъв, това и онова литературно предприятие, а се очаква да не създавам проблеми на българските книгоиздателства, на творческия им екип от литературни критици и литературни редактори-стилисти, че животът ми подсказва, че много по-достойно ще е сам да се нагърбя да изкарам на книжния пазар в Пловдив, България ръкописа си "Историйките на ученика Ламски". Колкото и да слушах предупреждения, че това ще да е за мен лично акция саморазрушителна и
самоубийствена. Ами не! Не са познали госпожите и господата, навивах си се. Въпросните производители и търговци на стока успешна и всякаква едва ли ще да са срещали автентичен Дон Кихот в славния си мизерен живот на търговци в храма на вярата и честта. За автентичния Дон Кихот този е Достойният път към Голгота, особено когато рискът го прави наивен, смешен в очите на професионалните занаятчии, обслужващи конюнктурата и поръчките от Храма на успеха, където зависи толкова нещо в сферата на културата. И не само в България.

  Обвита в луксозни одежди, Посредствеността се тиражира в милионни бройки навред по света. Обработена от съответната рекламна кампания, публиката очаква с месеци, седмици, дни, часове появата на следващата част от великото творение на века, наниз от фантасмагории, които нямат нищо общо с реалния живот, в който живеем. И по тези фантасмагории се проектира игрален филм, следват втори, трети, пети филм. Провеждат се кастинги за избор на най-подходящ актьор, който да играе книжния образ на екрана. Овации се чуват дори затова че единият от наглед противните образи ще се изпълнява от нашенче. Щом е българин, няма да е толкова противен изсмуканият из пръсти на скучаеща английска домакиня сюжет. Нищо лично, дето се вика – българите в запътилата се към европейските духовни ценности блажена България примираме от щастие: "Пей, сърце, българин изпълнява роля на герой в доходоносния английски сериал**.

  Бях чул вече за пенсионирана даскалица, която в момента преживява в мазе под наем и с
ровене из кофите за боклук, че в преследване на бляна си да види биографичната своя лична унизителна история под форма на роман, заложила семейното жилище, за да плати хартии, мастила, труд и прочие. Заложила апартаментчето, и банката-лихвар – позовавайки се на закона, я принуждава чрез съдия-изпълнител и полиция да се изнесе от семейния имот. Кой ли й е крив, че била наивна! Сега бившата даскалица обикаля по контейнерите за боклук на моя прекрасен Пловдив, а като си засити глада, разгъва трикрако столче до спирка на общинския градски автотранспорт, подрежда върху масичка за къмпинг тухления си роман, който разсипал живота й. Предлага романа си на половин цена, четвърт цена, на цена колкото даде случайният или милозлив мераклия, малко й остава да го отнесе във фирма за вторични суровини. В краен случай, и оттам може да падне някоя пара!

  Като знаех всички подобни мизерии, които се крият в лъскавата мечта за книга, за книгата на моя живот, като знаех този род хубости, реших да тръгна и аз с главата напред срещу крепостта на издателите в Пловдив. Майната ви, ще си извадя романа на мои разноски, ще направя обратното на всичкия низ унижения, на които сте се наканили да ме подложите само за да ме признаете за автор. Книгата отдавна вече не е духовна стойност, важна е търговската изгода; приходите, процентът от печалбата е важен. Ще опитам да докажа. Какво да доказвам и кому! Пука му на някого, че си решил да си издадеш ръкописа! И тъй като за самостоятелна акция са си нужни немалко за моя хал парици, трябваше да поотложа отпечатването, докато събера дялов капитал в учителската ни взаимоспомагателна каса, за да получа право да изтегля нужната сума... Тръгнах, значи, по дългия, осеян с тръни и драки път, което обаче смятам и досега за по-достойния начин за автора от целуването на мутренски лапи, от умилкването около богаташки задници на Хампарцумяновци. Не, не се сърдя. Не обвинявам. Да прецапа своя Рубикон*** се случва на всеки пишещ, когото съдбата не е погалила с гъше перо. Накъсо казано, думицата "напук", мисля си, най-изчерпателно представя обстоятелствата около невъзможното раждане на сагата "Историйките на ученика Ламски" баш на това място: Пловдив, България, 42 (четирийсет и втория) паралел, занемарения заден двор на благопристойна Европа.

  13 avg. 2002 

  Чета част III от "Осъдени души" на Димитър Димов. Докъм края на част II, стр. 195 от общо 270 страници, сюжетът включва за фон епидемията от петнист тиф на Иберийския полуостров през 1935-1936 г. и ми напомня за романа "Чумата" на французина от град Оран в Алжир Албер Камю (1913-1960), макар в друг философски ключ писан. У Камю чумната епидемия е алегория на фашизма и национал-социализма; при Димитър Димов (1909-1966) епидемията от петнист тиф е един вид катализатор, като отключва съпротивителните сили, оголва човешката същност, очиства я (макар не докрай) от налепи на суетност и илюзии за щастие. Българският автор е по-универсален, когато представя чрез внушение разрушителната стихия на фанатизма: било йезуитщина, нацизъм, ислямизъм или болшевизъм: креслива увереност в своята правота, възгордяване и посредственост с болезнени гримаси и в библейски мащаби.

  Отбелязвам си: двата романа, "Осъдени души" и "Чумата", взаимно се допълват, понеже основните им образи – д-р Рийо при Камю, Фани Хорн при Димитър Димов, са силни характери. Първият е монолитен остров в разбушувалия се океан от страх, кръв и смърт, вторият – сам, обладан от вътрешните си противоречия. Ала и двата образа са силни характери, та като чета, вдига ми се адреналинът, чувствам: заживявам по-интензивно, с повече респект към естествения ход на нещата от живота. Такива книги озонират съзнанието, изправят ни пред основното зло от древността до наши дни – фанатизма... Влюбената Фани Хорн е образ на интуитивното женствено начало; мисля си обаче, че авторът е прекалил в идеята си да покаже Любовта като разрушителна стихия, обсебваща човека в духа на немските философи Ницше и Шопенхауер. Текстът пробужда у мен, като читател, изкусителното желание да я защитя, да я оправдая пред строгия съд на автора тази влюбена самопожертвувателна Фани Хорн. Защото –каквато и да е, Любовта все пак е проява на най-висша, заложена у всеки човек, жизнена творческа енергия.

РЕПЛИКИ:

1. Jaguar (Местожителство: Sofia-Luton-Sofia) 

  – Мда-а-а, чудесен анализ с доста горчиви изводи... Ще ми се, обаче, да отбележа, примерът с английската леля не е удачен. Нека обясня! Езикът на въпросната личност е невероятно богат, а умее да борави майсторски с него. И това даде възможност много деца, които улисани в разни кибер-пространства, почти не четат, да обогатят речника, начина на изразяване. Важи за англоговорящите страни.

  Българските преводи на поредица книги за Хари Потър са, меко казано, безобразни – особено преводите на някоя си г-жа Масларова, която най-вероятно е гушнала добър хонорар за блудкажа, който е сътворила... По принцип, кадърните преводачи в България се броят на пръсти, няма как да е иначе, при условие че тези търговци, пардон: книгоиздатели, масово плащат по три лева за превод на страница. Стига се до абсурди, като при споменатите от мен в една статия за кримките. Както и да е! Да се върнем на сюжета. Момчето – нашенче, не е отрицателна фигура в романа, а е на страната на "добрите", просто по характер е мрачен и сериозен тип. Това – само за уточнение (да не забравяме и чисто умилителния израз "тъмен балкански субект"****).

  Сюжетът... Е, за него си прав... Сбирщайн от разни митологии, четени-недочетени, но за чест на авторката, без чудовищни несъответствия. Само не мога да кажа същото за канал "Холмарк", където най-безсрамно представиха Орфей като негър. Толкова по въпроса за английските лели. Какво са забъркали след това кино-творците, виж, това не знам. 

  Желая успех с издаването на книгата; ако мога да помогна, с радост ще се отзова.

   Luton, 15 avg. 2008 

2. Jores (Местожителство, Пловдив) 

  – Благодаря Ви за приятните думи, Jaguar, стана ми чак някак неудобно. За английската домакиня писател. Може би е велик творец, а не изпитвам уважение към подобен род изсмукани из пръстите сюжети. Благодаря за пожеланията за ръкописа "Ламски", да бъде отпечатан като книга, както я бях замислил: със сто и двайсетте рисувани от мен "смешни" графики, е било предприятие, обречено на провал в средата, в която съм се родил, израсъл съм и живея. Това е все пак нашата България, където дори най-близкият ти приятел е способен да те предаде, без да му трепне окото. А печатарят, който ограби не толкова парите ми на прост даскал, а мечтата ми, оказва се, дори не ми е и приятел. Но това е моя грешка. Предоверил съм се, което в демократична България днес е подробност от пейзажа.

  Накъсо... "Историйките на ученика Ламски" (31 печ. коли, 496 стр. – за 10 лв. на екземпляр, както я бях замислил – да може да си я купи и бедният), няма как да види бял свят, но и не от липса на лични средства. След този несполучлив опит за летене реших – не си заслужава да си харча парите за толкова наивно начинание... Смятам да купя бърза спортна кола втора употреба, госпожо, с която да сменя 27-годишната си жигула. И не понеже имам нужда от нов модел тенеке на четири колела, ами напук на всичката чалгаджийска идилия. Доста донкихотовщини! Посредствеността днес в  България, е по-перспективна от някакви си Дон Кихот и Санчо Панса при тези завъртяли огромните си перки модерни вятърни мелници.

     Plovdiv, 17 avg. 2008

3. Гост 

 – Отдавна и аз смятам, паралелът между "Осъдени души" на Димитър Димов и романа "Фиеста" на Ърнест Хемингуей повече от очеваден, за съжаление този факт не се коментира от преподавателите по Българска литература. Повечето дори не знаят за този роман, освен блед спомен за заглавието му.

   28 noe.2014

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 23 mar. 2024

Илюстрация: 

- Титулната страница на ръкописа "Ламски".
- 2000, с Чечо край Марица извън Пловдив. 

–––
* Стойо Вартоломеев (1952). Вж. https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2022/01/09/4436606_izdatelska_kushta_hermes_da_otpechatash_uspeha/

** За рекламната кампания около силно разхвален продукт на издателската политика на Запад, за масовия читател сочен от официалната критика у нас и на Запад като връх в литературното изкуство.

*** Вж. Плутарх, "Животописи", Юлий Цезар.

**** Изразът се тиражира в немската преса по време на Лайпцигския процес през 1933 г. в обвинителната реч на Херман Гьоринг след палежа в сградата на Райхстага (германското Народно събрание). Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1546.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1546.)   Божието учение наподобява вода – както водата се спуска от върховете и се стича към ниското, та...